Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2013 15:47 - РАЗГРОМЪТ НА ХАЗАРИЯ
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 12040 Коментари: 9 Гласове:
15

Последна промяна: 16.10.2013 22:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 КАК БЕ УНИЩОЖЕНА
ЕДНА ДЪРЖАВА-ПАРАЗИТ


 

 

image
 

Княз Светослав

худ. В. Киреев 

През Х-ти век Хазарският каганат е силна държава със сериозно влияние върху световната политика. Според историческите хроники, войните с Хазария са основната грижа на първите руски князе от варяжката (викингската) династия, които започват борба за освобождение на южните славяни от хазарското робство.

Младият княз Светослав фактически отстранява от властта майка си – княгиня Олга. Започва краткото, но наситено със значителни събития управление на княза-воин. Киев се изпълва с войнствен дух, редом до княза стоят старите и мъдри воеводи Свенелд, Асмуд и други, неведнъж воювали срещу Византия и източните чергарски племена.

Единственото, което се питали всички, било: накъде ще насочи своите полкове князът?

Светослав решава да завърши делото на своите прадеди и да съкруши паразитната държава на хазарите – която живеела за сметка на данъците, събирани от пътищата между Източна Европа, Изтока и Юго-Изтока. Хазарите вземали огромни данъци от търговските кервани, а при удобни случаи просто ограбвали руските търговци. Под властта на Хазария се намирали и славянски земи, които плащали данъци на хазарите.

Хазарският елит забогатявал преди всичко от търговията с роби. Стотици хиляди славяни били продадени в робство на Изток.

Освен това, Светослав искал да отмъсти за гибелта на княз Олег през 914 г., който бил убит, попадайки в коварна хазарска засада, както и хиляди други руси, загинали в битки срещу хазарите или продадени в робство.

През пролетта на 964 г., щом пътищата изсъхнали, руската войска тръгнала на поход. Дружините вървели не както обикновено – с ладии по Днепър, а пеша и на коне право на изток. По-късно летописецът ще напише:

«И идее на Оку реку и на Волгу, и налезе вятичи, и рече вятичемъ: «Кому дань даете?» Они же реша (сказали): «Козаромъ по щьлягу от рала (плуга) даемъ».

В тази кратка фраза се крие цяла страница от руската история – епохата на освобождението на източно-славянските земи от хазарското робство и обединяването им в единна Руска държава.

Хазарският каганат бил традиционен враг на Русия – упорит, хитър и жесток. Навсякъде, където било възможно, хазарите пречели на Рус, прекъсвали пътищата към Изтока, създали мощен антируски съюз с Волжка България, бутрасите, някои племена от Поволжието и Северен Кавказ.

Хазарите били неприятно изненадани от факта, че в Рус се появила силна варяжка династия, която започнала упорита работа по обединяването на източно-славянските земи в единно цяло и сериозно намалила влиянието на Хазария върху руските територии.

Сега вече и вятичите – силен племенен съюз по земите в басейна на Десна, Горна и Средна Ока, притоците на Ока, Дон (в арабските извори наречен «страна Вантит»), престанали да плащат данъци на хазарите и влезли в състава на Руската държава.

Повече от век Рус постепенно изтласквала Хазарския каганат от славянските територии. Освен това, той бил отслабен от гражданската война, в хода на която властта била взета от евреи, удавили в кръв своите съперници.

Кримските готи минали под властта на Византия.

Степите между Волга и Дон постепенно били превземани от печенегите (куманите).

На източните граници на каганата се появили гузите.

Волжка България започнала да проявява по-голяма самостоятелност.

Сега и вятичите отказали да плащат данъци на хазарите.

Но в средата на Х-ти век Хазария все още била сериозен противник и главен враг на усилващата се Руска държава. Хазарският каганат представлявал главна военна опасност за Рус.

Археолозите откриват цяла система от каменни крепости по десните, западни и северо-западни брегове на Дон, Северен Донец и Оскол, разположени на 10-20 километра една от друга. Главна роля в техния строеж играели византийски инженери – например, крепостта Саркел (Бела Вежа) на брега на Дон била построена от тях начело с Петроний Каматир, както пише император Константин Багренородни в труда си «За управлението на империята».

Ясно е, че ако крепостите изпълнявали отбранителни задачи, би трябвало да се разположат на левия, източен бряг и да използват реките като допълнителен, естествен защитен рубеж. Но, издигнати върху десните брегове на реките, фактически били предни постове върху чужд бряг. Те били необходими като плацдарми за нападения, за прикриване на войските при преминаване на реките и при оттеглянето им. Именно от тях неголеми отряди извършвали грабителски походи срещу славянските земи.

Арабският географ ал-Идриси съобщава, че хазарите редовно извършвали нападения срещу славяните с цел да пленяват хора и да ги продават в робство.

Това били не просто стихийни набези – а дългогодишен, целенасочен и редовен терор («вземане на кръвен данък») от страна на Хазария като държава-паразит.

В последния етап от съществуването на Хазария властта в нея била заграбена от евреи, представящи кастата на рахдонитите (още наричани «радхонити» или «раданити»). Това били търговци, които контролирали търговията между ислямския Изток и християнска Европа по Пътя на коприната и други търговски маршрути. Те изградили огромна и постоянна търговска мрежа, простираща се от Китай и Индия до Западна Европа.

Една от главните «стоки» в тази търговия били хора. Роби.

Рахдонитите притежавали огромни богатства, спечелени от търговията с роби – тоест, от мъката, страданията и смъртта на стотици хиляди хора. Те контролирали Хазария, а също били единият от главните инициатори (другият бил папският Рим) на военно-политическия процес, известен като «дранг нах Остен» - «натиск на изток». В Европа немските рицари и наемници разрушавали славянската цивилизация в земите на днешните Германия и Австрия. Те убивали мъжете - а еврейските търговци вземали децата и младите жени и ги подкарвали към робските пазари на Близкия изток.

От изток пък същата роля изпълнявали въоръжените отряди, наемани от господарите на Хазария.

В руските народни хроники (билини) е запазен спомена за хазарските нападения. Например, билината «Фьодор Тяринин» съобщава:


Откъм източна страна,

Откъм царя юдейски,

Откъм неговата сила жидовска

Долетя гибелна стрела. 

Много славянски племена дълго време също плащали дан на хазарите.

Например, поляните плащали данъка си в мечове.

Като се има предвид значението на меча за северния воин, а и трудностите при направата му (обикновените войници използвали копия и секири; мечът е бил рядко оръжие, на рицарите-аристократи: неслучайно мечовете в легендите имат имена – Ескалибур на крал Артур, Дюрендал на Роланд и т. н. – б. пр.), е ясно, че това е бил тежък данък с висока цена.

Но още по-тежък и страшен данък плащали северяните, вятичите и радимичите: не само в сребърни монети «шеляги» (според някои от еврейския «шекел», а според други – от европейския «шилинг»), но и от всяка къща по «бела девица». До това съобщение в Радзивиловския летопис са изрисувани група девойки и старейшина, които се кланят на хазарин. Това напълно съответства на историческите данни за Хазарския каганат. Просто там управлявал клан от търговци на роби, които не се интересували от нравствени норми и измервали всичко със злато.

Напълно е възможно именно това позорно и отвратително деяние да е залегнало в основата на приказките и легендите за «чудо-юдо», за «змей», който иска като данък красиви девойки.

В малко по-късен исторически период една също такава паразитна държава – Кримското ханство, също ще живее чрез отвличане на хора и продажбата им в робство.

По времето на Светослав този данък вече почти не се плащал, защото оказвали влияние военните успехи на предишните руски князе. Но хазарите продължавали на извършват нападения и да откарват хора, за да ги продават по робските пазари.

Светослав прекарал 964-та година в земите на вятичите, убеждавайки старейшините им да се присъединят към него. Постигнал успех – техните воини се влели в армията му, това били умели горски бойци и разузнавачи.

Сетне той избрал необичаен път: решил да удари столицата на каганата не от запад, а от север – защото обикновено хазарите очаквали руска атака по вода откъм Дон и Азовско море.

Руската армия тръгнала по стария търговски път към бреговете на Волга и град Булгар – столицата на волжките българи. Светослав нанесъл удар по постоянните съюзници на хазарите – българите и буртасите, които не очаквали удара от север и предпочели да се спасят с бягство и да изчакат «да премине бурята».

Русите се спуснали по Волга и навлезли в земите на Хазарския каганат. Пехотата се придвижвали с ладии, а руската и съюзната печенежка конница – по бреговете на Волга.

Хазарите узнали за приближаването на полковете на Светослав и се приготвили за бой.

Решаващото сражение станало близо до устието на Волга, при столицата на каганата – Итил.

Хазарският цар Йосиф успял да събере голяма войска. Царят (бек) бил начело на управлението и притежавал реалната власт, а каганът по времето на еврейското господство запазил само представителни функции (нещо като министър-председателите и президентите днес – б. пр.). Независимо, че хазарите били по-многобройни от руската армия, претърпели съкрушително поражение. Някои историци смятат, че в битката паднал и каганът, който лично влязъл в боя, за да окуражи воините си. Царят Йосиф успял да избяга, загубвайки при това голяма част от гвардейците си, които го спасили. Останалата хазарска войска се разбягала.

Руските дружини влезли в Итил. Жителите му избягали или се изпокрили по многобройните островчета в устието на Волга. Участта на Итил може да се разбере по един факт: археолозите и до ден-днешен не могат да го намерят. Свещеното отмъщение било извършено. Хазарският каганат претърпял страшно поражение, армията му била унищожена, остатъците й – разпръснати, столицата – изтрита от лицето на земята.

Но все пак гадината трябвало да бъде смазана окончателно. Светослав повел дружините си на юг по брега на Каспийско море, към старата столица на Хазария – Семендер, която притежавала сравнителна автономност. Тамошната войска също била разгромена, семендерският цар Салифан (от арабски произход) и велможите му избягали.

От Семендер Светослав се отправил към земите на касогите и аланите, които също били разгромени. Била превзета още една хазарска крепост – Семикар, също и градовете Таматарха (Тмутаракан) и Керчев. Местните жители също страдали от господството на хазарите и помагали на русите. В тези зони се проявили не само бойните качества на руската армия, но и нейната дисциплина и справедливост – градовете и жителите били пощадени и никой там не пострадал.

Така Светослав разгромил по-голямата част от Хазария. От каганата останали само отломъци, с които се заели печенегите.

В Хазария останал само един костелив орех – силната крепост Саркел (Бела Вежа), с шест мощни кули, които се виждали отдалеч, защитена от три страни с водите на Дон, а от четвъртата – с дълбок ров. Откъм сушата, на разстояние един изстрел с лък – втори ров, пълен с вода. Саркел бил смятан за непристъпна крепост. Именно тук сега се криел избягалият цар Йосиф, който се надявал така да преживее военното поражение и да започне да възстановява робовладелската си държава.

Обаче русите я превзели буквално в движение – засипали рововете, използвали стълби и тарани, обсипали стените с градушки от стрели. Последната битка била в цитаделата, където се защитавал хазарският цар. Милост нямало за никого, всички хазари били избити.

Това била блестяща победа. Държавата-вампир, която 150 години изсмуквала кръвта на съседите си и продала стотици хиляди хора като роби, била унищожена за по-малко от година. Светослав извършил небивал дотогава поход на разстояние 6 хиляди километра. Били разгромени враждебните на Рус българи и бутраси, Хазарската империя изчезнала от картата на света.

Руската държава получила възможност да започне свободна търговия с Изтока. Рус създала свои предни постове в Крим и Бела Вежа. Серията походи на Светослав Игоревич били мъдро замислени и блестящо изпълнени.

Някои обвиняват княз Светослав в излишна войнственост. Но добре осведоменият арабски географ и пътешественик ибн-Хаукал пише, че българите, буртасите и хазарите, победени и разпръснати от русите, скоро се завърнали по своите земи. «Те – пише арабският автор, - се молили на русите да ги вземат под своята власт, защото русите помогнали на ширван-шаха за тях, бежанците». Въпросът бил в това, че мнозина хазари избягали в земите на ширван-шаха в Дербент, а после русите им помогнали да се завърнат по родните си земи.

Това съобщение е много важно.

То показва, че след като ликвидира хазарската политическа, военна и търговска върхушка (част от която все пак избягва) и унищожава напълно военната компонента на каганата, Светослав въобще няма намерение да тормози обикновените хора; изглежда е дал гаранции на ширван-шаха, че бежанците няма да претърпят никакви беди. Всички знаели, че русите спазват дадената дума.

А оцелялата част от хазарския елит успяла да избяга в днешните полски земи, където основали нова общност и пренесли названието на крепостта Саркел (Бела Вежа) върху областта, известна днес като Беловежките гори. 

Александър Самсонов

Източник: www.topwar.ru
 

 

Превод: Любомир Чолаков

 

Този превод е обект на авторско право. Препубликуването му, изцяло или на части, е разрешено само с посочване на преводача и линк към източника.

 

 

 




Гласувай:
18
3


Вълнообразно


1. grigorsimov - "Невидимата Хазария"
16.10.2013 16:34
Де да беше така!
Но всъщност, и тогава, както и днес, хазарите, т.е. персийските евреи, са извършили поредната си успешна "перестройка". Хазарският каганат изчезнал, за да се появи, под маската на "Русия".
А западните евреи, държащи под феодално робство Европа, организирали «дранг нах Остен» и създали прословутата (еврейска) "Ханза". И там, както и в т.н. Русия, за местните народи оставала ролята на крепостни селяни или градски прислужници и прислужнички, обслужващи феодалното "благородническо", а всъщност - сатанинско, еврейство.
И така е до ден, днешен... независимо от идеологическите маски и високопарните политически имена на еврейските феодални режими, каквато е и демокрацията!
цитирай
2. olivie - к1
16.10.2013 18:30
[quote=grigorsimov]Де да беше така!
Фалшификация е! Х-и век Византия не е имало! Тя е по - късна измислица.
цитирай
3. fascindoo - Има руски разнобой срещу нас, българите....
17.10.2013 15:23
ето какво пише Бано Шкодров:
"След смъртта на Кан Кубрат, в “Старата Велика България” настъпили сериозни промени, политически събития и драматични стълкновения. Върховната държавна власт по наследствено право принадлежи на първородния син на Кубрат, Бат-Боян. Най-малкият, Аспарух /Атиле/, организира и провежда срещу брат си политическа кампания и мащабни военни сражения.
В това съдбовно и кризисно за Българската Държава време, Бат-Боян има поддръжката с военна сила на Хазария. Владетелят на Хазария, Каган Кабан/668-683/, освен това, че по родословно наследие е от рода Дуло, неговата съпруга Арбак е дъщеря на Бат-Боян. Между двамата владетели е сключен писмен договор, уреждащ територии на владения, военна подкрепа срещу противници на едната или другата страна, както и споразумение по отношение държавния титул с който двете страни се представят. След церемониала за официалното подписване на този договор, на който поставили личните си печати, Каган Кабан казал на Кан Бат-Боян следните слова :
“...ИМАМЕ ЕДИН БОГ – ТАНГРА, ОТ ЕДИН РОД СМЕ...И ИМАМЕ ЕДИН ЕЗИК...ЗАТОВА ТЕ ЗАЧИТАМ КАТО СВОЙ РОДЕН БРАТ...” /3.том І. Стр.21./.
Приемаме като особенно важна тази декларация на Каган Кабан като основател на независима държавност ХАЗАРИЯ.
Поради липса на оригинални исторически сведения от Държавата-Хазария, приемаме като основна опора сведенията на Кан Барадж /1229-1242/, владетел на Държавата – Волжка България. От неговите сведения личи, че началото на Хазарската държава би могло да се датира от времето на Кан Боян /Сандилх/ 535-590.
Създадена е военна формация и област “Бурджан” за защита от нахлуващи от Изток и Югоизток племена в региона на Кавказ, оглавена от сина на Кан Боян - Атрак. По времето на Кан Кубрат и след завръщането на Шамбат от Дулоба, за управител на Бурджан е определен Аспарух."
цитирай
4. fascindoo - продължение - типичен руски разнобой срещу българите
17.10.2013 15:28
"Поради липса на оригинални исторически сведения от Държавата-Хазария, приемаме като основна опора сведенията на Кан Барадж /1229-1242/, владетел на Държавата – Волжка България. От неговите сведения личи, че началото на Хазарската държава би могло да се датира от времето на Кан Боян /Сандилх/ 535-590.
Създадена е военна формация и област “Бурджан” за защита от нахлуващи от Изток и Югоизток племена в региона на Кавказ, оглавена от сина на Кан Боян - Атрак. По времето на Кан Кубрат и след завръщането на Шамбат от Дулоба, за управител на Бурджан е определен Аспарух.
На третата година след смъртта на Кубрат между Кан Бат-Боян и Аспарух възникват противоречия, които прерастват в открити военни стълкновения между техните войски. Аспарух е подпомогнат от войските на Шамбат и в продължение на пет години обсажда Кан Бат-Боян в Джалда /Кримския регион/. Използвайки тази ситуация от Изток /Тюркестан/, организирани и добре подготвени военни части под водачеството на военноначалника Хазар, включващо 150 хиляди кумани, тюркмени и киргизи, нахлуват в държавата на Българите. Войските на Аспарух и Шамбат влезли в сражение с тях, но били разбити и принудени да се оттеглят в укрепеният град Бащу /Киев/.
Срещу “хазарите” повел своите войски Кан Бат-Боян и напълно ги разбил. Общият брой на убитите в тази битка бил 90 хиляди. Използвайки неговият поход на Изток, Аспарух и Шамбат завземат Джалда. По тази причина Кан Бат-Боян сключва договор с Каган Кабан. Главните клаузи по този договор определят разпределението на териториите, държавният титул /Кан и Каган/, взаимопомощ при военна заплаха, охрана на търговските магистрали и разпределение на данъчната печалба от тъговията. Този договор легализира “хазарите” като държавност просъществувала във времето VІІ-Х в. "
цитирай
5. fascindoo - от Бенджамин Харисън Фрийдман (на англ. Benjamin Harrison Freedman) - р. 1890, у. 1984
17.10.2013 15:46
"Какви са фактите за евреите?
Наричам ги евреи, тъй като са известни като „евреи”. Но аз ги наричам „така наречените евреи” тъй като знам кои са те. Източноевропейските евреи, които формират 92% от световното население, от този народ, които наричат себе си евреи, са всъщност хазари, племе, което преди векове е живеело дълбоко в Азия. Те са били толкова войнолюбиви, че азиатците са ги изпъдили.
Те са създали Хазарското царство, което по онова време е давало под наем своята армия от 40 000 войници. Кланяли са се на фалуса и повечето са били хомосексуалисти. Краля на хазарите е бил толкова отвратен от дегенерирането на своето царство, че решил да приеме монотеистична вяра – християнство, ислям или онова, което днес се нарича юдаизъм, или по-точно талмудизъм. Кралят избрал юдаизма, който станал държавна религия. Той изпратил в тамудистките училища в Саура ученици, които станали равини и отворили синагоги за хората, които се нарекли „евреи”. Нито един от тях не е имал прародител и не е бил стъпвал в свещенната земя. Не са били чували въобще за Стария завет. Нито един от тях.
Но дошли при християните в Европа, за да повярват в техните претенции към Палестина и „тяхната обетована земя”. „Това е християнски дълг. Ние дадохме едно от нашите момчета, което става ваш Спасител, ходите на църква и му се кланяте. И ние сме евреи.” Но това са били хазари, погани, конвертирани евреи. Смешно е, че те се наричат „народа от Свещенната земя”.
Но тези хазари, погани, азиатска монголоидна раса, изпъдени от своите съплеменници в Източна Европа, тъй като техния крал приел талмудистката религия, станали изведнаж „евреи”. Представяте ли си вече, колко глупаво е за християнските народи да говорят, че помагат на тези хора да се върнат в тяхната древна земя. Може ли да има по-голяма лъжа? Но американците и европейците са повярвали в тази лъжа, в която е затънал съвременния свят.Знаете ли какво правят евреите, когато влезат в синагогата? Знам, защото бях един от тях..."
цитирай
6. shtaparov - Но все пак да не забравяме, че Све...
20.10.2013 19:28
Но все пак да не забравяме,че Светослав е бил Български велможа,действал по заповед на императора в Преслав до момента,в който византийската дипломация се намесила и пренасочила ударите му срещу законната династия. С разпалването на гражданска война той си спечелва омразата на целия царски двор,който насочва срещу него останалите му лоялни печенези. След смъртта му Руския каганат се връща отново в лоното на Империята и приема християнството по нейна заповед и по неин образец.
цитирай
7. oranjevia - Този руснак не е съвсем прав за бъ...
21.10.2013 22:40
Този руснак не е съвсем прав за българите.През 10 ти век те се врагове на хазарите.Тази е и политическата причина за приемането на исляма при волжките българи при управлението на Алмуш/895-925г./.
цитирай
8. budha2 - Кан Джилка-Син на Урус Айдар от рода на Бат Баян
25.12.2013 08:15
963 год. - (КИЕВСКО-ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ) започват нова война срещу ЮДЕОХАЗАРИЯ.През 965 година Кан Джилка-Син
на Урус Айдар, наричан още княз Святослав, син на Олга
и Кан Рюрик 855-882, се спуска с лодки по реките Ока и Вол
га, изненадващо напада столицата на ЮДЕОХАЗАРИЯ – ИТИЛ,
разгромява ЮДЕИТЕ, освобождава ХАЗАРСКИЯ народ от
ЮДЕЙСКО робство.
цитирай
9. budha2 - Династични връзки м/у Дунавска и Киевска България
25.12.2013 08:28
Кан Джилка-Син на Урус Айдар, наричан още княз Святослав, син на Олга
и Кан Рюрик 855-882 от рода на Бат Баян. file:///C:/Documents%20and%20Settings/Bike%20G/Desktop/%D1%85%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%B1%D0%B0%D1%82%20%D0%B1%D0%B0%D1%8F%D0%BD.jpg
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3155511
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3302
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30