Често ми задават следния въпрос: "Защо не дискутираш с русофобите, а си затворил коментарите си в блога?"

Отговарям:
Някои си мислят как това, че русофобията е психическо заболяване, е някаква метафора, художествен образ. Не, както всяка фобия - и това е болест в съвсем буквалния смисъл на думата. При това фобия от най-тежкия вид: идеологическа. Идеологията, независимо каква е тя, винаги уврежда мозъка по съвсем характерен начин: отнема способността да се мисли и заличава такива човешки характеристики, като благодарност, стремеж към свобода, морал, етика и т. н. Човек се оставя да му бъде внушено нещо и вече не може да бъде накаран да се усъмни, тоест, да започне да мисли. За какво да дискутираш с човек, който поради болестта си не е способен да мисли?
Когато русофобските болнави помияри заявяват, че онези, които са ни освободили, не са ни освободили - оттук-нататък защо да се хаби човек да спори с такива болни хора?
Ето и един нагледен пример (за съжаление снимката не е видима, затова ще цитирам само вестникарското заглавие: "Нас от турско робство са ни освободили САЩ!"

  

Е, мисля, че заболяването е повече от очевидно! :) :) :)
Може ли някой да си губи времето да общува с такива пациенти? За тях си има профилирани специалисти в Курило.